Прогнозен общ енергиен баланс на Република България за периода 2021 – 2030 и с хоризонт до 2050 година

Описание

Прогнозният общ енергиен баланс е разработен във връзка с подготовката на Интегриран национален план на Република България в областта на енергетиката и климата, който е заложен като изискване към всяка държава членка в Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз – СОМ (2016) 759 final от 30.11.2016 г. в рамките на законодателната инициатива „Чиста енергия за всички европейци“ на Европейската комисия.

Той се основава на комбинация от прогнози за добив и внос на енергоносители, необходими за осигуряване потреблението на горива и енергия в страната и разглежда развитието в потреблението на енергия във всички сектори на икономиката – индустрия, транспорт, домакинства, селско стопанство и услуги.

Разгледани са следните сценарии:

• „Нулева декарбонизация“, при който съществуващите политики и мерки на европейско и национално ниво се запазват. Предвижда се изпълнение на определените национални цели за енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници до 2020 г., като бъдещото развитие не се обвързва с намаляване на емисиите на CO2 в периода 2021 – 2030 г. и в перспектива до 2050 г. Термичните централи няма да изпълняват нови мерки за декарбонизация при производството на енергия.
• „Ниска декарбонизация“, който предполага частично осъществяване на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации, съгласно Директива 2010/75/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от съществуващите термични централи в България, като ще бъдат изградени нови заместващи мощности. Допълнително са отчетени следните условия до 2030 г.: минимална цел – 15 % от съществуващата електроенергийна междусистемна свързаност; индикативна цел – 27 % подобряване на ЕЕ; дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия – 25 %.
• „Висока декарбонизация“, който предполага реализиране на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации, съгласно Директива 2010/75/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от съществуващите термичните централи в България, като ще бъдат изградени нови заместващи мощности. Допълнително са отчетени следните условия до 2030 г.: минимална цел – 15 % от съществуващата електроенергийна междусистемна свързаност; индикативна цел – 30 % подобряване на ЕЕ; дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия – 27 %.
• Допълнително е добавен и сценарий „Висока декарбонизация с ядрена мощност“, за да се направи оценка на възможностите на системата, ако към нея са включени 4 ядрени блока по 1000 MW.