You are currently viewing Енергийните общности в действие: ключови изводи от проведения уъркшоп в рамките на XX конференция на АБЕА

Енергийните общности в действие: ключови изводи от проведения уъркшоп в рамките на XX конференция на АБЕА

На 27 ноември 2025 г. в Гранд хотел София се проведе уъркшоп на тема „Енергийни общности в действие – предизвикателства, спънки и решения“, организиран в рамките на XX конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции (АБЕА). Сесията, модерирана от д-р Мария Трифонова – ръководител на екипа на ЧИЕЦ в европейския проект POWER-E-COM, събра представители на вече учредени енергийни общности (ЕО), инициативи в процес на формиране, общини, експерти и граждани, обединени от желанието да обсъдят реалните стъпки при създаването и развитието на ЕО в страната. Сесията се проведе под формата на дискусионен панел, в който представители на ЕО „Витоша“, ЕО РДНО – Габрово, ЕО – ОПТ и гражданската ЕО „Сподели ток“ разказаха за своите подходи и цели при учредяването. Обсъдени бяха административните и техническите пречки, както и нужните промени за ускоряване развитието на различните модели на ЕО в страната.

В дискусионния панел взеха участие Здравко Георгиев и Диана Паунова-Галева, СОФЕНА и ЕО Витоша; Тодор Попов, инициатор на ЕО РДНО – Габрово и ЕО – ОПТ; Илиян Гечков, представител на ЕО „Сподели ток“; д-р Мария Трифонова, модератор, ръководител на екипа на ЧИЕЦ в проекта POWER-E-COM. В сесията участваха също Ангелина Томова, ЕАП, и Наталия Дичева, Клийнтех

В България вече има вписани няколко енергийни общности, всички регистрирани като дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Прилагането на една и съща юридическа правна форма до известна степен спомага за тяхното проследяване в условията на липсващ национален регистър за ЕО. Преобладаващата част от тях са общински инициативи, които следват в най-голяма степен пионерния модел на Габрово, който се възприема като работеща рамка в страната за учредяване на ЕО.  Той включва финансиране чрез краудфъндинг, разполагане на фотоволтаични инсталации върху общински сгради и разпределение на излишната енергия към други общински обекти.

В дискусията бяха очертани основните затруднения пред участниците при основаването на ЕО. Един от ключовите въпроси е изборът на подходящ сграден фонд – обект, който едновременно е голям консуматор, има здрава конструкция и вече подобрена енергийна ефективност, така че произведената зелена енергия да носи реален ефект. Съществен фактор е и видът собственост на приложените ресурси: използването на публични такива ограничава свободата при избора на доставчици и решения например. Комуникацията с общински администрации, граждани и бизнес е важна, но често изисква повече време от очакваното, а процедурите на местно ниво понякога значително удължават процеса. Макар национално законодателство за ЕО да е налице, липсва яснота по редица практически въпроси. Определянето на устойчив финансов модел остава значимо предизвикателство, тъй като трябва да бъдат съобразени редица утежняващи такси включително мрежовите компоненти, които значително намаляват икономическата ефективност.

Въпреки изложените по-горе предизвикателства, ползите от ЕО вече придобиват и истинска стойност. Най-дълго функциониращата ЕО в страната – ЕО РДНО – Габрово, отчита след първата си година спестяване за общинския обект от 65 лв. без ДДС на МВч, включващо всички съпътстващи такси като пренос, достъп, администриране, балансиране и акциз. Средномесечната крайна цена по фактура също е намаляла.

Ценно допълнение към дискусията направи гражданската енергийна общност „Сподели ток“, която развива различен модел – национална общност с членове от шест града, включваща битови и малки стопански потребители, обединени в т.нар. „енергийни кръгове“. За разлика от общинските ЕО, инициативата стъпва по неотъпкан път в разработването на устойчив бизнес модел, което се оказва и най-времеемкият етап до момента. ЕО предвижда собствено производство и система за съхранение, които да покриват единствено нуждите на присъединените към общността обекти. „Сподели ток“ вече е в напреднал етап на преговори с партньори и предстои да навлезе в тестова фаза с първите седем абонати. В същото време инициативата служи като социален експеримент, който изследва способността на хората да действат заедно в името на общи цели и споделено благо и проявлението на специфични културни нагласи.

В края на дискусията участниците се обединиха около необходимостта от по-ясна, стабилна и стимулираща регулаторна рамка за енергийните общности. На първо място стои нуждата от по-прецизно разписване на ролите на електроразпределителните дружества, търговците и балансиращите групи. Особено остър остава въпросът за участието на битови потребители, за които споделената енергия в момента е финансово неизгодна поради ниските регулирани цени на електроенергията. От ключово значение е промяната в структурата на мрежовите такси, включително възможността за намалени или териториално диференцирани ставки, каквито вече се прилагат в други европейски страни като Австрия. Важно е също създаването на модели, които да позволят участието на енергийно бедни домакинства, тъй като настоящите изисквания за първоначална вноска автоматично ги изключват от потенциалните членове. Необходими са механизми за подпомагане на инвестиции в батерии, зарядни станции и гъвкави енергийни услуги – инструменти, които биха повишили устойчивостта и стойността на енергийните общности. Прозрачността на решенията за споделяне на енергия, третиращи се като търговска тайна, е важна за тези, които обмислят инициирането на ЕО и съставят своите технически и финансови модели.

Извън дискусионния панел, в рамките на сесията бяха представени и помощни инструменти за подкрепа на бъдещи и вече учредени енергийни общности. Ангелина Томова от Енергийната агенция – Пловдив представи дейността на Европейския фонд за енергийни общности, предоставящ финансова подкрепа за разработката на бизнес модел на ЕО, а Наталия Дичева от Cleantech Bulgaria запозна участниците с материалите и инструментите, които предстои да бъдат разработени по проект ENCOM HUB.

На база обсъжданията и извлечените изводи от дискусията, участниците очертаха набор от практически стъпки, които могат да бъдат предприети за подпомагане на бъдещи и съществуващи енергийни общности (ЕО) в кратко- и средносрочен план:

  1. Укрепване на правната и регулаторната рамка
    • Прецизиране на ролите и отговорностите на електроразпределителните дружества, търговците и балансиращите групи в процеса на споделяне на енергия.
    • Разработване на механизмии за участие на битови потребители, включително възможности за диференцирани или намалени мрежови такси, подобни на практиките в Австрия.
    • Подготовка на предложения за включване на енергийно бедни домакинства чрез модели с по-нисък праг за участие или таргетирана финансова подкрепа.
  2. Подкрепа в създаването на устойчиви технически и финансови модели
    • Разработване на стандартни технически модели за изграждане и интеграция на ВЕИ и батерии в ЕО, включително ясно третиране на съпътстващите такси (пренос, достъп, балансиране).
    • Създаване на национални образци за бизнес планове, технически спецификации и договорни отношения, които да улеснят граждани и общини при учредяване на ЕО.
  3. Подобряване на процеса за избор на подходящи локации и обекти
    • Подготовка на методология за оценка на сградния фонд, включваща критерии като конструктивна годност, енергийна ефективност и профил на консумация.
    • Разработване на общински „карти на потенциала“, които да посочват най-подходящите сгради и терени за ЕО, включително възможност за комбиниране с краудфъндинг модели.
  4. Укрепване на комуникацията и административния капацитет на местно ниво
    • Създаване на локални контактни точки в общините за подпомагане на гражданските и бизнес инициативи.
    • Обучения за общински служители и инициатори на ЕО относно процедурите, изискванията и техническите решения, с цел намаляване на административните забавяния.
  5. Улесняване достъпа до финансиране и иновационни решения
    • Идентифициране на възможности за подкрепа чрез национални програми и европейски инструменти (вкл. фондове за разработване на бизнес модели и инвестиции в гъвкави решения – батерии, зарядна инфраструктура, управление на енергия).
    • Насърчаване на пилотни проекти за различни типове ЕО – общински, граждански, смесени – с цел натрупване на добри практики и по-бързо разпространение на работещи модели.