| Share via:
Проектът CHAMP, финансиран от GIZ по линия на Европейската инициатива за климата (EUKI), разработва методологии и инструменти за планиране, които да подпомогнат местните власти в България, Гърция и Хърватия при изготвянето на планове за отопление и охлаждане в изпълнение на чл. 25.6 от преработената Директива за енергийната ефективност (EED).
Една от първите задачи на партньорите по проекта (ЧИЕЦ, България, REGEA, Хърватия, CRES, Гърция) бе да извършат задълбочен преглед и анализ на рамковите условия в сектора на отоплението и охлаждането. Резултатите от това изследване са изложени в доклад, озаглавен „Преглед на рамковите условия в сектора на отоплението и охлаждането в България, Хърватия и Гърция“.
В доклада се разглежда секторът на отоплението и охлаждането в три пилотни общини: Перник (България), Риека (Хърватия) и Верия (Гърция), като всяка от тях отразява по-широкия национален контекст и предизвикателствата, свързани с планирането в сектора, енергийната ефективност и интегрирането на възобновяемите енергийни източници.
Сравнителният анализ показва, че трите държави споделят редица общи предизвикателства, вкл. ниски темпове на обновяване на сградния фонд, ограничена наличност и качество на данните, недостатъчен капацитет за планиране на общинско равнище и висока зависимост от изкопаеми горива. В същото време се открояват и специфични особености: в Хърватия стратегическото планиране е на относително високо ниво, в България се предприемат мерки за подобряване качеството на въздуха, а Гърция е сред водещите страни в използването на слънчева термична енергия. Въпреки това и трите държави се нуждаят от по-добра координация, целенасочени финансови инструменти и изграждане на капацитет, за да постигнат целите на ЕС.
Съществуващите топлофикационни системи са остарели и силно зависими от изкопаеми горива. Прилагането на съвременни нискотемпературни системи, използващи възобновяеми енергийни източници, все още е ограничено. От гледна точка на потребителите се наблюдават проблеми, свързани с достъпността, липсата на информация и недостатъчните финансови стимули, особено за домакинствата, които не са в състояние на енергийна бедност. В голяма степен липсват и центрове за комплексно обслужване, данъчни стимули и регулаторни „пясъчници“.
В доклада също така се посочват редица пропуски, сред които непълно транспониране на европейското законодателството, ограничен достъп до финансиране, липса на всеобхватни национални стратегии в областта на отоплението и охлаждането, както и недостатъчна интеграция на сектора в градското планиране. Въпреки наличието на пилотни програми и източници на финансиране, те често функционират изолирано и не водят до системна промяна.
В заключение докладът призовава за разработване на всеобхватни национални стратегии, подобряване на системите за събиране и управление на данни, създаване на целеви финансови инструменти за всички групи потребители, както и за укрепване на капацитета на местно равнище. Ускореното внедряване на технологии, оползотворяващи възобновяеми енергийни източници, модернизацията на топлофикационните системи и приобщаващото планиране са от решаващо значение за постигането на устойчив, ефективен и справедлив сектор на отоплението и охлаждането в България, Гърция и Хърватия.
Докладът (на английски език) е достъпен тук.